Все по-често седейки в заведение разговорът от съседната маса се завъртат около един и същи мъж. Той не е актьор, не е модел, не е писател. Това не е Новият Казанова! Името му е д-р Пиер Дюкан - франски диетолог, дръзнал да каже, напише и докаже с опита на милиони жени и мъже, че можем да се отървем от наднорменото тегло с ЯДЕНЕ. На пръв поглед идеята е абсурдна, но само на пръв поглед. Read the rest…
От известно време от всички страни се чуват разговори за организирани класови срещи… И на мен ми става много съвестно. Затова реших да издиря съучениците си.
Ние бяхме много задружен клас за годините, в които споделяхме всекидневието и живота си. Но после именно този живот ни пое в течението си и се разпръснахме. С времето се срещах с някои, намерих се с други, но не съм загубила идеята от самото начало - “пак ще се срещнем след 10 години…”. Е, при нас вече са 13, но какво от това!!! Искам да се срещнем всички.
По този повод - всички, които са завършили СОУ “Пейо Яворов” в Пловдив, випуск 1995 година и са били в паралелката ЛИТЕРАТУРА и ИСТОРИЯ на г-жа Мария Камбурова, а преди това на г-жа Иванка Андреева (Рижкина) нека остави тук коментар с някаква сламка, за да мога да се свържа с него!
Бях - по традиция на гимназията - 4 години Президент на класа. Искам пак да се видим, приятели!
До скоро!
Чета последните новини в нетинфо.бг днес и попадам на заглавие – „Пратиха консерва с кокаин на варненски затворник”. Read the rest…
В човешкия живот има много моменти, които са преломни. Не за тях искам да говоря сега. Но определено има едни други, които всеки път са свързани с преминаване на някоя затворена врата. Обикновено се казва, че когато една врата се затваря, се отварят няколко други. И това идва да покаже положителната настройка на отделния индивид и на надеждата, която последна ни напуска. Read the rest…
Преди да напиша официално оплакване до Raiffeisenbank, на която съм клиент, искам да споделя яда си тук. А съм ядосана и то как! Read the rest…
Всеки знае какво е гузна съвест. Най-много се забавлявам обаче с гузна съвест на мъж. Мъж, който решавайки да изневери, осъзнава, че прави грешка и наранява партньора си. Е уж няма да го прави редовно. То ще е само веднъж и само за идеята. И ей така от изневиделица се подреждат изневери, а понякога и с една и съща жена(понеже говоря за мъж)…
Наблюдавам го. Изследвам го. Изучавам го.
Просто няма да се разправям. ..
Най-непонятната и противна черта у нас (не съм забелязала по света в такава степен) е “Аз това не го мога”. Щом ти не го можеш, да го направаи този, който може.
В пазарната икономика такова нещо като “не мога” няма. Като не можеш ти - Довиждане! да дойде, който може!
Не! Тук не е така. Още не е така по-точно. Сега тук на тези им викаме “скатавка”. Е ми, какво пък толкова - нали Ти можеш…защо аз да се хабя… Ужасна логика. Ако усещате патоса между редовете, е, защото все още ми държи от един такуъв екзепляр. Той не можел. Ами айде Ти го свърши. Ти го можеш по-добре.
Всеки (”Е, поШти всеки” като в рекламата на шампоаните ТЕО) в България обича китайска храна. Ако не ходи на китайски ресторант поне по веднъж в месеца, то си поръчва за обяд или за вечеря. Най-здравословната, най-бързата за приготвяне, най-леката…все най за тази храна.
Аз съм от тези, които обичат китайско. Даже наскоро след дълго безсмислено отлагане си купих вок (уок), за да си приготвям здравословна храна на домашния газов котлон.
Вчера излизах на китайски ресторант. Много весело беше. Компанията беше от класа - забава и лафове на ниво! Ресторантът се намира в ЖК Слатина в София, на ул.”Гео Милев” по пътя на автобус 9. Бях ходила там преди около 10 години, когато още не живеех в София. И тогава ми беше харесало, как готвят. Та и вчера се зарадвах на посещението си при тези дружелюбни хора китайците (нищо нямам против тях).
Поръчахме няколко неща - обичайното разбира се. На сервитьорката не й беше особено работно настроението, но ни обслужване на добър български. Освен ориза със зеленчуци имаше и пилешко в сладко - кисел сос и беше вкусно. По едно време обаче по касата на вратата към кухнята моят поглед откри нещо - едно движещо се петънце. Оооо обърнах внимание на приятелите си! Много забавно!!! Хлебарката изчезна, както се беше появила - в небитието на кухнята. По едно време един клиент се запъти към кухнята, мислейки, че там е тоалетната, но беше навременно ориентиран.
И уж всичко беше приключило, и приятелката ми, която седеше до мен, ми каза: “Ъъъ тя май е зад теб…”… Една ….. разхождаща се зад гърба ми хлебарка. Изпищях! Това беше първата ми реакция и с една салфетка реших да я убия. Бутнах я на земята (за щастие не падна на масата) и беше стъпкана безмилостно. Отврат! Никой не се обърна дори. Клиентите вкусно премляскваха сладко - киселия си сос…
Ох догнуся ме! Вкусно беше, не мога да си изкривя душата. Даже и фламбиран сладолед опитах за десерт. Но може би тайната им рецепта е и ще си остане “Хлебарки в сладко - кисел сос”…
От време по медиите се чува или чете за пореден затворен китайски ресторант - заради лоша хигиена, не заради лошо обслужване или безвкусна храна. И пак са пълни, пак не смогват с поръчки за доставка по домовете…
Ха да ви е сладко и следващия път в китайския ресторант!
Когато навърших 18, една позната ми подари два и каза, че всяка уважаваща себе си жена носи по два в чантата си. Не ги използвах - пазех си ги като сувенир. Сега даже не знам, къде съм ги сложила…Мина време оттогава. Но помня много добре, какво ми каза. Все пак тя имаше опит в това. Трябваше да я послушам. Този съвет и аз съм давала на свои приятелки. Човек никога не знае, нали?
Вчера влизам в магазина след работа и питам за сив и черен. Информирам се за размера, какво производство са. Продавачката ми ги препоръчва. Взимам два в два размера и различен цвят - за всеки случай да съм подготвена все пак! Любезната продавачка съзаклятнически ми издава, че и тя има тази практика. “Купувам си по два. И нося винаги един в чантата.” ми прошепва тя. И аз съм решена, че ще постъпвам като нея. Да сложих единия в чантата!
Още днес сутринта ми се наложи да го използвам.
“Какво е това нещо, което като го види, жената се ужасява, а като го пипне, се увеличава?”, ме беше попитал нетактично на публично място един мой познат. И аз се изчервих от неудобната ситуация, в която ме беше поставил.
Е, отговорът е БРИМКАТА!
Мен ме ужаси тази сутрин. Но аз носих един резервен чорапогащник в чантата. От сега нататък винаги ще нося един в себе си.
За всеки случай!
Човек никога не знае!
Сега нямам за цел да разказвам за прекрасния си уикенд във Виена, който завърши вчера, а именно да пътуването като такова.
Всичко на отиване беше супер. Дочаках от юли до сега…понеже през юли си купих билета за Виена от Sky Europe (беше промоция) и в събота бях на опашката излитащи. Всичко беше наред. Брей да се неначуди човек…
Реших, че и като се връщам вчера ще е така,та сигурно и далеч по-добре, понеже австрийците са стриктни служители все пак! Е ама не бях познала…
Отивам доста по-рано за check-in, за по-сигурно да не би да има много хора и то именно така се оказва. на две опашки чекират съвместно София и Венеция…Страшно много хора, наредих се търпеливо на едната опашка - избрах наслуки, и зачаках…Другата опашка намаляваше и се увеличаваше наново, имаше движение, а аз си стоях все на едно място. Хората пред мен започнаха да нервничат, но това не помагаше… Чакахме си. Е дойде и моят ред да кажа Hallo на служителката, която имаше много объркан и стресиран вид. Чекира ме, но нещо се опули срещу монитора…пак поразходи пръсти по клавиатурата и па странен поглед в една точна …оплака се на колегата, че има проблем…Той й даде съвет, как да постъпи, но след като процедурата не даде резултат (а и не ми обясни какъв е проблемът), тя извика отчаяно супервйзорката си. Сторнира ми кечирането, въведе ме наново и с лека усмивка и все още притеснена, ми подаде билета с мястото. Нямах време за нищо друго освен да тичам за самолета, понеже вече времето беше напреднало.
Нито на митницата, нито на следващата контрола някой обърнан внимание на една много ама наистина много дребна, но ВАЖНА подробност. Вече бях се качила на автобусчето, което щеше да ме откара до самолета, когато забелязах, че на билета не пише моето лично име. Фамилията ми съвпадаше де!
В самолета тръгнах да се настанявам, но на мястото ми имаше седнала съвсем спокойно друга жена. Обясних й културно, че е седнала на моето място, но тя спокойно ми извади билета си и ми показа - същото място. И двете предпложихме, че е станало доблиране и аз седнах до моята приятелка, понеже имаше свободни места този път. Казах обаче на стюардесата. След минутка тя беше до мен, поинтересува се допълннително от оплакването ми, поиска за сверка билета ми и след малко пристигна с любезна усмивка. Попита ме за името ми и ми показа основанието за оплакването - служителката на шалтера за чекиране явно е имала проблем с това, че системата й е показала, че в самолета има още един човек с моята фамилия. Е и какво от това, питам аз? Сега си обясних, че след собственото си объркване, тя просто е потвърдила чекирането на другата госпожа с моята фамилия. Странни неща стават и не само на нашето летище, нали?
Ето така аз летях под чуждо име, на друго място и На никого можеше да не му направи впечатление!
Колко странно, че ако не беше се случило това с “дублираното” място, щеше едва ли не да излезе, че не съм летяла!
Поуката: Винаги независимо от бързането - проверка, проверка, проверка!
Извод: Не е от националността, а от човека!
Заключение: На всеки може да се случи!
П.П Уикендът ми във Виена беше мнооого хубав!